Студенти между история и съвременност, между Европа и Азия

     След няколкочасово пътуване и безпроблемно преминаване на границата, в късните следобедни часове пристигнахме в град Чанаккале. Там посетихме сградата на Областната управа, където бяхме  приети лично от областния управител Орхан Тавлъ. Оттам си тръгнахме с подаръци, с които любезните домакини зарадваха всеки един от нас.

Площадът пред Областната управа на Чанаккале. Отзад е  дървеният кон от холивудската суперпродукция „Троя”

               Малко преди да залезе слънцето пристигнахме в базата, където щяхме да отседнем през идните три дни. Тя представляваше комплекс с големи зелени пространства, разположен на огромна площ. Стаите, в които бяхме настанени, както и ресторантчето, в което се хранехме, предлагаха невероятно красив изглед към Дарданелите.

     Както се казва в един пътеводител, градовете са като хората – някои са впечатляващи, а други изглеждат съвсем обикновени. При хората, също както градовете, колкото повече ги опознаваш, толкова повече те разкриват достойнствата си, а човек се привързва към тях.

     За краткия ни тридневен престой Чанаккале ни разкриваше една след друга своите красоти.

     Градът е разположен на протока Дарданели, свързващ Мраморно и Бяло море. Този тесен проток е много важна пътна артерия, която свързва континентите Азия и Европа. Фериботи за пътници и превозни средства ежедневно кръстосват протока, осъществявайки връзката между Чанаккале на азиатския бряг и Еджеабат и Килитбахир на европейския. Ние също всеки ден се любувахме на красивите гледки, които ни се разкриваха по време на половинчасовото плаване с ферибот.

     Първият ден от престоя ни в южната ни съседка съвпадна с Деня на основателя на републиката Мустафа Кемал Ататюрк и Деня на младежта и спорта – 19-ти май.  В града се провеждаха различни мероприятия, свързани с празничните чествания – концерти, шествия, благотворителни акции. Като зрители на концерта, провеждащ се на градския площад, ние също станахме част от празненствата. Остатъка от деня всеки бе свободен да организира по свое желание. За наш късмет денят бе пазарен и, разбира се, се отдадохме на покупки и на разходки.

     В следобедните часове, с пълни чанти и в добро настроение, се отправихме към базата. При всяко събиране на уговорените места ние подлагахме на огромно изпитание търпението на нашите преподаватели и най-вече на ръководителя на групата – д-р Бекир – но техният самоконтрол се оказа непробиваем. Поздравления за проявеното търпение!

     След вечерята няколко души слязохме на плажа, за да се насладим на романтичната гледка. Градусът на настроението ни все да се повишава, а групичката ни да става все по-многобройна. Импулсивно се хванахме за ръцете и извихме хоро. След това запяхме песни на турски език, а заедно с някои от преподавателите огласихме брега и с едни от най-популярните български песни. Малцината местни гости на комплекса с любопитство наблюдаваха отгоре нашата импровизирана програма. Малко преди слънцето напълно да залезе, четвъртокурсничката Севдие Юсеин изпълни известното стихотворение на поета Сезаи Каракоч „Мона Роза”. Историята на написването на тази творба е свързана с една, макар и  несподелена, но красива и романтична любовна история, която бе в съзвучие с красивата гледка.

    Чанаккале е град на военната слава, с който турците много се гордеят. На третия ден тръгнахме по историческите места, които са станали сцена на драматични събития по времето на Първата световна война. Към нашата група се присъедини пенсионираният учител по история г-н Хасан Гьорен, който ни въведе в детайлите на политическите и военните действия. По това време Османската държава е воювала на девет фронта и единствено при отбраната на Дарданелите при Чанаккале турските войници са извоювали победа. Местата, които посетихме, представляват монумент на героизма не само на турските защитници, но и на хилядите английски, френски, новозеландски и австралийски войници, които са оставили костите си далеч от своята родина.

      Г-н Гьорен ни разказа за удивителната история на един турски войник, който в определен момент от боевете, вдигнал над окопа бяло знаме. След като стрелбата и от двете страни на фронтовата линия спряла, той се изправил, и всички видели, че носи на гръб ранен новозеландски войник. Оставил го в отсрещната страна, за да могат другарите на ранения войник да се погрижат за него. След това сраженията продължили. Бойните действия често били прекъсвани и от двете страни, за да могат да погребат загиналите и да се погрижат за ранените. По тези места живота си загубили  и около 10 000 студенти доброволци, които щели да бъдат бъдещият управленски елит на страната, в която образованите хора по това време представлявали едва 3% от турското население.

Урок по история над окопите, грижливо съхранени за поколенията

     Ние бяхме впечатлени и от историята на топчията Мехмед Саид, който в свръхдраматичен момент по време на битките, съвсем сам пренесъл на гръб 250-килограмов снаряд, с който улучил и впоследствие потопил английски кораб. Както знаем от по-късните свидетелства, на другия ден, когато фотографи искали със снимка да запазят  за поколенията неговия подвиг, Мехмед Саид не могъл да помръдне тежкия снаряд. „Ако има война, пак ще вдигна снаряда!”, казал самоотверженият топчия, чието геройство е увековечено с паметник, а усмивката му е запечатана на популярна фотография, при която е използван кух снаряд.

Паметникът на Мехмед Саид Онбаши

     Възвишенията и долчинките по протежението на протока, на които са се провели кръвопролитни битки и които са станали символ на безпримерен героизъм, са изключително популярно място в Турция. По тесния път се разминахме с десетки автобуси, пълни с посетители, желаещи да се докоснат до историята. Както разбрахме, техният брой не стихва през цялата година.

     Сражения, огън, битки, кръв, смърт, война, подвиг, героизъм… Тази странна смесица породи у всеки един от нас едно особено усещане,  твърде тежко и трудно за възприемане. Пасионари!* (?!). Това да не е някое ново заведение...?!

     Казват, че в нашия XXI век пасионаризмът не съществува. Не знам дали е и нужно във вида, в който са го засвидетелствали историческите документи или пък  е опоетизирано от литературата и изкуството, едно обаче е сигурно: горчив е вкусът, който остава след осъзнаването, че ние, съвременните хора, сме изгубили висша ценност, защото, както твърди авторът на понятието, пасионарността е решаващ фактор при възходящото развитие на етносите и нациите…

    Потънали в собствените си мисли се качихме  в автобуса и тръгнахме към далечното минало. До него стигнахме само след около час. Митичната Троя! Подобно на множеството туристи, идващи тук от различни краища на света, и ние бяхме привлечени от легендарната история за Троянската война и Хубавата Елена, описани от Омир в епичния цикъл „Илиада”. Въпреки опитите ни да издействаме намаление на входната такса, служителят беше непреклонен. Всеки заплати редовен билет от 25 турски лири, преодоляхме огражденията и се оказахме в света на спокойствието. Въпреки информационните табели, написани на турски, на английски и на немски език, тук наистина имахме нужда от гид. За наш късмет, смесихме се с голяма група посетители, която разполагаше с екскурзовод. За около час се потопихме в атмосферата на Троя, усетихме и топлината на залязващото слънце, и полъха на вятъра, така както вероятно някога са ги усещали Ахил, Хектор, Менелай и Агамемнон.

Изглед от Троя: олтар, на който са извършвани жертвоприношения

    На сутринта се отправихме към България. Организаторите ни се бяха погрижили да използваме всяка възможност да посетим някой исторически и културен обект. Първата ни спирка беше Мевлеви хане (Gelibolu Mevlevihanesi) – дервишки манастир в гр. Гелоболу. От някогашния голям култов комплекс, в който имало джамия, зала за ритуални танци на въртящите се мевлевии и жилищни сгради за дервишите и техния шейх, днес е запазена само ритуалната сграда. Подобни комплекси са принадлежали на персийска религиозна общност от ордена на „мевлевиите” – танцуващите дервиши. Неин основател е известният поет от XIII век Мевляна Джеляладдин Руми. Чрез въртящия танц сема дервишите смятали, че предизвикват всемирната любов, тъй като вярвали, че тази динамична медитация превръща човека в проводник между Бога и земята. Във вечерната програма от същия ден, когато и ние бяхме посетители в  Мевлеви хане, бяха включени дервишки танци, които със съжаление отбелязахме, че нямаме възможност да наблюдаваме, тъй като ни предстоеше път.

Мевлеви хане

       По-късно, в познатия за повечето от нас Одрин, предвиденият час и половина за последни покупки се оказа крайно недостатъчен и ние отново изпитахме търпимостта на нашите преподаватели във връзка със спазването на часа за тръгване. С пълни торби с подаръци и лакомства, с богати на впечатления души, ние бързахме да се приберем при близките си и да споделим с тях всичко преживяно. В късните следобедни часове, топлият майски Пловдив ни посрещна с обичайните улични задръствания, породени от суматохата покрай абитуриентските балове. Но това не помрачи доброто ни настроение, защото ни деляха минутки от прегръдките и целувките с най-любимите ни хора.

     Пътуванене до Чанаккале - какъв прекрасен избор да преживеем неповторими емоции може би за последен път преди да се разделим и всеки да поеме по своя път! Благодарим лично на Генералния консул на Република Турция г-н Хюсен Ергани за възможността да се докоснем до красотите на южната ни съседка. Благодарим на преподавателите ни, които споделиха с нас това преживяване и ни позволиха да ги опознаем и извън университетските зали. Естествени, достъпни, загрижени, интересни личности, които са отдадени на студентите. Това прекрасно отношение не може да бъде скрито, а ние студентите, сме истински късметлии с преподаватели като нашите! Благодарим на г-жа Бахар за невероятните ѝ умения да организира, да общува и да създава неповторими емоции!

     Ще запазим спомените си за това приключение и през целия си живот, в добри и не толкова добри моменти, ще посягаме към тях, за да ги преживеем отново. Сигурна съм в това!

  *Пасионаризъм или пасионарност (от лат.:  passio – страст) е готовност за саможертва в името на своя народ. Терминът е въведен от руския учен Лев Гумильов (1912-1992). Това качество по своята същност се определя като антиинстинкт. Хората, носители на пасионарност, се наричат пасионари.(бел. авт.)

Автор: Сема Куцарова

Български език и турски език, IV-ти курс

 

 

Вечер на турската поезия - 2016 г.

     Четвърта традиционна вечер на турската поезия бе организирана от сектор „Турски език“ на катедра „Общо езикознание и история на българския език“ към Филологическият факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

      Събитието се проведе на 19 май 2016 г. в зала „Професор Йолов“ на хотел „Рамада-Тримонциум“ – Пловдив.

Студентите от специалността „Бъл­гар­ски език и тур­ски език“ изнесоха рецитал на стихове от известни и обичани турски поети като Джан Юджел, Атила Илхан, Назъм Хикмет, Орхан Вели, ДжахитСъткъТаранджъ, Юмит Яшар, МевлянаДжеляледин Руми и др. Студенти от I-ви до  IV-ти курс изпълниха и няколко песни на турски език. По време на вечерта на турската поезия бяха обявени резултатите и наградени отличените студенти от конкурса за превод на турска поезия.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

    Гости на събитието бяха дипломати от Генералното консулство на Република Турция в Пловдив, както и преподаватели от Пловдивския университет.

 

 

    Провеждането на Вечерта на турската поезия се превърна в традиция за студентите от специалността „Бъл­гар­ски език и тур­ски език“, подчертаха организаторите. Тази година тя се провежда за четвърти път. 

    Самата специалност е създадена през 2009 г. във Фи­ло­ло­ги­че­ския фа­ку­лтет. Ней­но­то от­кри­ва­не е в отго­вор на на­ра­ства­щия ин­те­рес към изу­ча­ва­не­то на ку­лту­ри­те и ези­ци­те на стра­ни­те, ко­и­то са на­ши съ­се­ди на Бал­кан­ския по­луос­тров. Специалността „Български език и тур­ски език“ традиционно се радва и на силен интерес от страна на кандидат-студентите.

 

Вечер на турската поезия

ПУ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ"

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Катедра

„Общо езикознание и история на българския език"

Сектор „Турски език"

 

имат удоволствието да ви поканят на

 

Вечер на турската поезия

 

на 19 май 2015 г.

от 18:00 ч

Хотел  "Рамада-Тримонциум" – Пловдив

 

******

 

Plovdiv Üniversitesi

Bulgar Dili ve Türk Dili Bölümü

 

Geleneksel

TÜRKÇE ŞİİR

DİNLETİSİ

 

Plovdiv Üniversitesi

Bulgar Dili ve Türk Dili Bölümü

olarak düzenleyeceğimiz

 "Türkçe Şiir Dinletisi Gecesinde"

sizleri de aramızda görmekten onur duyarız.

 

Tarih: 19 Mayıs 2015 saat 18.00

Yer: RAMADA PLOVDİV TRİMONTSIUM OTELİ

 

Показване на 3 резултата.