« Back

Студенти и преподаватели в Бурса

Магията на Бурса

Аз обичам да пътувам, да опознавам различни култури, да се срещам с нови хора, всеки от които е с интересен и неповторим характер. Пътуването е едно приключение, което те изпълва с емоции и оставя незабравими спомени след себе си. Винаги ти дава повод за размисъл, получаваш нови знания и разширява мирогледа ти. Точно поради тези причини реших да се включа в учебната екскурзия до град Бурса, организирана от Генералното консулство на Република Турция в Пловдив и Генералния консул Господин Хюсеин Ергани.

За Бурса не знаех почти нищо, освен че е градът, в който голяма част от населението са и български граждани, напуснали страната ни по време на „голямата екскурзия“. От близките в семейството съм чувала, че имаме роднини, но дали все още живеят там, дали знаят за моето съществуване, е друг въпрос. Беше ми любопитно да разбера повече за историята на града Бурса, за неговите жители, за начина им на живот, за спецификата на местната кухня. Защото е известно, че всяка една страна има изградени културни ценности и традиции, а в отделните населени места съществуват отличителни характеристики: наблюдават се известни разлики в облеклото, в кухнята, в музиката. Това се отнася и за града, към който пътувахме, и неговите околности. Преподавателите, както и собственикът на транспортната фирма, с която пътувахме,  г-н Сейхан, ни разказаха за град Бурса. Разбрах, че той е един от най-големите и бързо развиващите се градове в Турция с население близо 3 милиона души и че е център на автомобилната и текстилната промишленост. За него често се използва името “Yeşil Bursa” – „Зелената Бурса“ заради парковете и градините, разположени из целия град. Другият любим цвят е белият, даже и произвежданите в Турция леки автомобили и автобуси са в този цвят. 

Научихме и за „Карагьоз и Хадживат“, които са основни персонажи в традиционния турски театър, наречен „Игра на сенки.“

Нямах търпение да дойде денят, в който ще тръгнем, оправих си багажа дни преди това и с вълнение очаквах поредното екскурзионно приключение. На 14 май (понеделник ) около 09:00 ч. заедно с колегите от специалност „Български език и турски език“, както и няколко представители  на специалности, изучаващи турски език, с преподавателя ни по турски гл. ас. д-р Харун Бекир, доц. д-р Борян Янев, гл. ас. д-р Антоанета Джельова, ас. Събина Вълчанова, проф. д-р Иван Чобанов, други преподаватели и докторанти, потеглихме за Турция.

По време на пътуването направихме малка репетиция за „Вечерта на турската поезия“, която предстоеше да се проведе след нашето завръщане, на 18 май. В автобуса прозвучаха стихове на български и турски език, което несъмнено направи дългия преход от Пловдив до Бурса много по-приятен.

В хотела, който е разположен в идеалната част на града, се настанихме около 19.00 часа, починахме си малко и излязохме. Човек не може да си стои в стаята при положение, че се намира в такъв страхотен град. Заедно с някои колеги пообиколихме района, а малко по-късно вечеряхме в един от местните ресторанти. Впечатление прави добрата организация на обслужване в тях и любезното отношение на сервитьорите към клиентите. Тук опитах прочутия “İskender kebap” (традиционното ястие в Бурса), който  наистина е изключително вкусен.

На следващия ден посетихме “Ulu Cami” (Улу Джамия), най-голямата джамия в града и основна туристическа дестинация. Построена през 1399 година, тя е образец на ранната османска архитектура, съчетала в себе си и доста елементи от селджукската традиция. Наистина е величествена сграда! Обикновено чувството, когато посещавам религиозни паметници, е неописуемо, като че нещо магическо се случва с мен, докато съм вътре. Преживяването е неповторимо и не се поддава на обяснение, то може само да се сети. Разгледахме и сградата на общината, историческа забележителност, построена през 1867 година. В центъра на града се намира и паметникът Мустафа Кемал Ататюрк“, където също си направихме много снимки.

Останалото свободно време посветихме на разглеждане на забележителностите в централната част на града. Въпреки че някои хора определят пазарите като места за простолюдието, където липсва класа и високо качество,  аз обожавам да ходя на пазар. Навсякъде сергии, дюкяни, усмихнати продавачи и доволни купувачи. Там имаш възможност  да се сблъскаш с много хора на едно място, може да се открие народният дух, комуникацията на живия разговорен език. И тук, и навсякъде, където бяхме, хората в Бурса се отнасяха дружелюбно и приятелски към нас, често чувахме думите komşu, arkadaş (съсед, приятел).

Няма как да не спомена едно от най-важните за мен преживявания - посещението в Uludağ University – Университета в Бурса, във факултетите на който в различните образователни степени следват над 250 хиляди студенти. Посрещна ни Кадер Йозлем, преподавател по история на международните отношения в Икономическия факултет, родом от България. Запозна ни със структурата на университета, с формите на обучение и преподаване, като за някои специалности и дисциплини е и на английски език. По-късно се присъедини и деканът, който допълни информацията. Хареса ми, че кампусът на университета е просторен, засадени са дървета, с много места за отдих. До учебното заведение се извисява огромен паметник,  символ на университета. На него е изобразен ликът на Кемал Ататюрк заедно със студенти. И тук е моментът да  цитирам неговите заветни думи, които следват всички образователни центрове в страната: „Надеждата ми е в младежта!“ Турция влага много инвестиции в образованието и развитието на младите хора, защото те са нейното бъдеще.

Имахме възможността  от автобуса да видим един от най-големите стадиони - „Timsah Arena“ („Тимсах Арена“), собственост на „Bursaspor“ ( „Бурсаспор“) , известен футболен отбор в Турция.    

Топлото време не ми попречи да пия и чай. Това е най-популярната напитка в цялата страна. Да отидеш в Турция и да не пиеш чай е все едно да отидеш във Франция и да не видиш Айфеловата кула. Затова препоръчвам на тези, които ще ходят там, задължително чай! Докато бях в града срещу скромната сума от 5 лири опитах и турския сладолед, който е наистина божествен, топи се бавно и имаш възможността да се насладиш. 

Вечерта, преди да се върнем в България, направихме една кратка разходка с  колегите. И през нощта Бурса е изключително красив град, всичко е осветено, а е още по-добре , ако си някъде нависоко, защото се радваш пълноценно на феерията от цветове.

На следващия ден след закуска потеглихме за България, като имахме престой от два часа в Истанбул. Посетихме прочутата „Желязна църква Св. Стефан“, наскоро реконструирана от истанбулската община и официално открита.

Доволни от видяното, се върнахме в България и всеки пое по своя път не само със сувенири, но и със спомените от едно незабравимо изживяване!

Айлин Мустафа

2 курс „Български и турски език“

Comments
Trackback URL:

No comments yet. Be the first.