Катедра по общо езикознание и история на българския език

Като самостоятелно научно звено Катедрата по общо езикознание и история на българския език е създадена през 1993 г. Тя е отделена от Катедрата по български език първоначално с наименование Катедра по общо, славянско езикознание и история на българския език. От нея през 2000 г. се отделя Катедрата по славянска филология, оттогава е утвърдено и сегашното є име – Катедра по общо езикознание и история на българския език.

Първият ръководител на Катедрата е проф. д-р Пеньо Пенев, специалист по старобългарски език и история на българския език, а от 2008 г.  Катедрата се ръководи от доц. д-р Станка Козарова – доцент по класически езици.

Академичният състав на Катедрата осигурява обучението по основните дисциплини на специалностите Балканистика, Български език и новогръцки език, Български език и турски език, както в Приложните лингвистики с втори балкански език (гръцки или турски), а също така и по основни езиковедски дисциплини във филологическите специалности (Общо езикознание,  Старобългарски език, История на българския език,  Латински език и Старогръцки език). За специалността Балканистика е осигурено обучение по сръбски (от специалисти към Катедрата по славянска филология), румънски, турски и албански език. Основни сектори в Катедрата са Неоелинистиката (обезпечаваща обучението по новогръцки език), както и Тюркологията (за обучението по турски език).

В Катедрата са обособени специализирани сектори: по общо езикознание, по старобългарски език и история на българския език, по класически езици (старогръцки и латински), по съвременни балкански езици (новогръцки, албански и румънски) и по съвременен турски език.

Дисертации за научната и образователна степен „доктор" са защитили Иван Чобанов (1977), Пеньо Пенев (1984), Станка Козарова (1997), Христина Тончева (1999), Ани Кемалова (2006), Борян Янев (2008). Специализации в чужбина са провели проф. д-р Пеньо Пенев – в Московския университет през 1981 г., доц. д-р Станка Козарова – в Атинския университет през 1994–1995 г. и в Дебреценския университет през 1998 г.; доц. д-р Борян Янев, който неколкократно е печелил престижни семестриални и годишни международни стипендии (DAAD, ÖAD, „Сократ-Еразъм", Ernst Mach, Open Society и др.), благодарение на които е специализирал лексикология, социолингвистика, историческа лингвистика на немския език и ономастика в престижни университети в Германия и Австрия; гл. ас. Галина Брусева – в Института за балкански езици в Солун през 2006 г. и в гр. Епидаврос през 2007 г.

Приносни са изследванията на преподавателите от Катедрата по проблемите на старобългарския език, българската езикова история, латинската епиграфика, българската и чуждата ономастика наред с проучванията в областта на теоретичната лингвистика и методиката на преподаването на съвременните балкански езици. С най-активна проектна дейност се отличава доц. д-р Борян Янев, който участва в над 10 национални и международни научни проекта и е отличен на Научния форум 2010 с наградата „Млад учен".

Катедрата осъществява ползотворно сътрудничество със специалисти от други институции, предимно от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин" при БАН и от Софийския университет „Св. Климент Охридски". Основни езиковедски дисциплини преподават проф. дфн  Иван Добрев (медиевист), проф. дфн Марияна Цибранска и доц. д-р Ивона Карачорова от ИБЕ при БАН, проф. дфн Мирена Славова, доц. д-р Виолета Герджикова, проф. дин Кирил Павликянов от СУ „Св. Климент Охридски", както и проф. д-р Стойна Пороманска, проф. д-р Иван Добрев (тюрколог), доц. Агим Фона (албански език), доц. д-р Катерина Венедикова. Изключително ценно е безвъзмездното участие в учебния процес на проф. д-р Манфред Трумер от Грац (Австрия), който е удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза" на Пловдивския университет през 2011 г.

Катедрата се включва активно в редица национални и чуждестранни научни форуми, а също и в организираните в Пловдивския университет сесии за научни проекти.

Организатор на учебната дейност в Катедрата по ОЕИБЕ е Мария Зайкова.